СПОРЕД ЗАКОНА
със Силвия Трендафилова
Правно-публицистично предаване по телевизия СКАТ
Всяка неделя от 17.15 часа, повторение: понеделник от 22.30 часа.
Правосъдието е основа на държавите. Нека се подчиняваме на законите за да бъдем свободни.
 











Процеса срещу Васил Левски
Предаването от 1 юли бе посветено на наказателното право в османската империя и по специално на наказателния процес срещу Васил Левски през 1872-1873 . Гост в студиото беше проф. Борислав Йотов , д-р по международно право, изследовател на някои правни аспекти от най-новата история на България.
Дискусията започна с въпрос на водещата :
Каква е била същноста на наказателното право в Османската империя?
проф. Йотов - по това време Турция прави опити за съдебна реформа, целта на която е по скоро една показност, че се развива в духа на напредналите европейски държави .
Силвия- Конретно ,какво представлява делото срещу Васил Левски - съд или извънредна комисия?
проф. Йотов - То е било особенна форма на правосъдие - за конкретния случай, псевдо съдебно дело със специално измислена за случая процедура - създава се смесена комисия, която е трябвало да осъди Левски като криминален престъпник , да приобщи делото към това на Димитър Общи -съден за обир на хазната и да изобличи Апостола като обирджия и убиец. Не са водени никакви предварителни разпити! На практика турските власти са искали да облекат в юридическа форма един съдебен произвол.
За какво е съден Левски? Според препис от протокол номер 15 ( 14.01.73)
по чл. 55 , чл. 56 и чл.174. Обаче чл. 55 , чл. 56 (за подбудителсто към въоръжен бунт) предвиждат резултативна форма. То ест- ако обвиняемият е подбуждал към въоръжено въстание, то трябва да е осъществено и той да носи отговорност наравно с тази на извършителите, които е подбуждал. Що се отнася за чл. 174 - той е за предумишленно убийство. Този член обаче предвижда принудителен каторжен труд до 15 години, но не и смърт! Освен това убийството за което е съден( става въпрос за калфата на един чорбаджия) не е предумишлено и не е доказано като такова. То ест смъртната присъда срещу Васил Левски е в противоречие дори с действащото наказателно право в османската империя!
Българите членове на специалната комисия не подписват протококола. Това са Иванчо Хаджипенчович, Мано Стоянов, Петър Тодоров Желявеца и Мито Каймакчийски, които са направили всичко възможно да спасят Апостола. Така комисията отказва да се съгласи с протокола и принуждава султана сам да издаде заповед за смъртно наказание.
Как се е държал Левски по време на процеса?
Апостола е спазвал принципна позиция при разпитите, отговарял е лаконично- "не знам" , "не познавам" , "не ми е известно". Не е издал нито едно име и успешно е попречил на опитите за разкриване и разбиване на създадените от него тайни революционни комитети.
По късно турските власти разпространяват слухове че Левски е искал помилване от Султана. Такова твърдение е абсолютно нелепо и лишено от здрав смисъл. Тъй като Сулатана се е страхувал от дейноста на Левски и именно той издава заповед за смъртна присъда, фактически без истински съд и присъда.
Последва резонния въпрос от водещата :
Може ли България да поиска извинение от Турция за този съдебен произвол?
Според професор Йотов може и това е в правомощията на НС, Правителство и Президент .Още повече че може да се позоват на принципа на реципрочност- след като официален български представител се извини на Турция за "възродителния процес" сега е в реда на нещата и Турция да се извини за съдебния произвол и инквизиция над Васил Левски.
(13,183 коментара)
Публикувано на 09.07.2007 в 10:00 часа
(среден рейтинг 8 от 31 гласувания. Гласувай)